За информацията в тази статия или раздел не са
посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.Имайте предвид, че това може да стане причина за
изтриването на цялата статия или раздел.
In Through the Out Door е осми студиен албум на британската рок група Led Zeppelin и съдържа изцяло нов материал.
Информация
Той е записан в период от три седмици през ноември и декември 1978 г. Последният студиен запис на Лед Зепелин е осъществен в Швеция, в звукозаписното студио на местната легендарна поп група ABBA. Албумът изобилства от синтезатори по настояване на Джон Пол Джоунс, за разлика от предния студиен запис на групата Presence, а в класациите на Англия и Америка достига до номер едно, както неговите предшественици.
Съчетани са различни стилове, като се прокрадват дори мотиви от станалите модерни по това време диско, пънк и ню уейв, умело вплетени в типичния стил на Цепелин. Поради тежките проблеми на Джими Пейдж с хероиновата му зависимост и засилващия се алкохолизъм на барабаниста Джон Бонъм, този албум е доминиран повече от Джоунс и Плант.
Въпреки успеха на албума, някъде по това време Лед Зепелин спират да правят концерти на големи стадиони, предпочитайки по-малките зали, поради изместването фокуса на масовата публика и критиците от тях за сметка на новопоявилите се пънк групи, които се радват на все по-голям успех. За да се приспособят към новото време, Цепелин започват да импровизират по-малко на сцена, а Пейдж вкарва повече дисторжън в китарните си партии.
Още първата песен в албума, In the evening подсказва за промените в групата. Плант, завърнал се на рок сцената, след загубата на сина си няколко години по-рано, е по-енергичен от всякога, вокалите му са силни и уверени. South Bound Suarez и Fool in the rain са вдъхновени от регето и латино музиката, а Hod Dog е трибют към Елвис Пресли, изпълнен в рокабили стил. Carouselambra е най-дългата песен в албума, с няколко клавишни сола на Джоунс, измествайки типичните китарни, изпълнявани от Пейдж в по-ранните албуми. All of my love също съдържа клавишно соло и е трибют към починалия син на Плант. Въпреки това, последната песен I'm gonna crawl е с преобладаващи китари, напомнящи за някогашната мощ на Пейдж.